Времетраене: 118 минути
Език: Английски
Субтитри: Български

Резюме: Филм за Мартин Лутър, бащата на Реформацията.
„В сърцето ми царува това единствено учение – вярата в моя скъп Господ Исус Христос, който е началото, средата и края на всички духовни и небесни мисли, които мога да имам, денем и нощем.”
Мартин Лутър
Дали Мартин Лутър на 31 октомври 1517г, заковавайки своите тезиси като пирони в разядената Римокатолическа врата е съзнавал, че това е началото на едно от най-значимите събития в историята на християнската църква?!
Дали е осъзнавал, че ще предизвика такава духовна, социална и икономическа революция и че истината, която ще направи хората свободни, ще стане толкова достъпна, че и днес всеки да може да има Божието слово, което дълго време е било единствено и само привилегия на духовната йерархия в Рим…
Изоставяйки правото, за да намери Бога, през 1506г, младият немец става августински монах.Изпълнявайки строгите манастирски правила с усърдие и постоянство той търсел спасение и утеха за душата си, без да може да ги намери. Въпреки безсънните нощи, постоянните молитви, изтезание върху тялото и непрекъснатите посещения при изповедника, Лутър чувствал, че няма мир с Бога, Който изисквал святост. Младият монах усещал невъзможността да удовлетвори тази святост, въпреки всичко което правел. Ръкоположен за свещеник година по-късно, той още не можел да успокои съвестта си с „добри дела” Самобичуването до кръв и постът се смесвали със страха, че душата му е изгубена…затова посрещнал с въодушевление новината за пътуването си в Рим.
Той смятал, че поклонението му към реликвите и посещаването на различни святи места могат да допринесат изключително много за духовното му израстване. Но лазейки по „стълбата на Пилат”, за която се смятало, че ако човек я изкачи щял да получи опрощение на греховете си и стигайки края й, Лутър дълбоко се усъмнил в нейната сила. Корупцията и моралното разложение в духовенството попарили и последните му радостни вълнения от неговата среща с Рим.
Завръща се и усърдно изучава Библията като в същото време преподава.
Лъчът светлина, който променил живота му се намирал точно там в Словото, което казвало, че „праведният, чрез вяра ще живее”. Ние сме грешници, но Бог ни прави праведни, ние не сме праведни сами по себе си, но Бог ни дава своята правда.
Това било нещото, което донесло равновесие в душата на Лутър. Той постепенно откривал връзката между Бог и човек без други посредници между тях, без свещенник, без изповедник, само в тихата вътрешна стаичка на сърцето, което общува със своя Бог.
Купуването на индулгенции било широко разпространена практика. Лутър с възмущение заявява, че пари не могат да купят прощение, а само искренното покаяние пред Бога. Затова, когато един доминикански монах, започва да продава индулгенции до градската порта пред Витемберг, пламенният Лутър е подтикнат да напише своите 95 тезиса…